If you can’t read the text bellow Click on View – Encoding – Cyrillic (windows)

Мотивацията на имигранта

Анализ първи

Проф. д-р Никола Чаракчиев

Български научен център

Въведение

Ще припомним, че българската имиграция в САЩ води началото си от 1870 година. Историците разглеждат пет имиграционни периода. Първият период е от 1876 до 1903 година и е известен като “Пионерска имиграция”, вторият период е от 1903 до 1912 г. и може да се характеризира като “Политическа имиграция”, третият период е от 1919 до 1939 г. и е “Икономическа имиграция”, четвъртият период е от 1944 до 1990 г. и се отбелязва като “Антикомунистическа имиграция” и последният пети период е от 1990 до сега (2002 година) и може да се нарече “Миграционна имиграция”.

Обект на настоящия материал е мотивацията на българина в петия период на българската имиграция. Условно петият период се формира от четири групи имигранти, в зависимост от статута им в САЩ.

Първа група, наречена “Имигранти с безсрочни имигрантски визи” (идентична с понятията Permanent Resident, постояно прибиваващ, зелена карта) е съставена от личности, участващи в “Програма за разнообразяване на имигрантския поток (DV Program)”, наречена накратко “Лотария зелена карта”, лица, които са внесли капитали в САЩ , българи, сключили брак с американци или получили политическо убежище и други.

Втора група, наречена “Имигранти със срочни неимигрантски визи”, се състои от лица със ограничен статут. Това са личности пристигнали в САЩ с туристическа или бизнес виза, за лечение, по религиозни причини, студенти и други. Техните визи са с определен срок на валидност. Някой от тези визи позволяват да си промени целта на пребиваването в САЩ. Например студентките визи са със срок на валидност 5 години но след завършване на образованието си бившият студент може да кандидатства за работна виза и след това за зелена карта.

Трета група, наречена “Имигранти с незаконен или нарушен статут” е съставена от имигранти с преминал визов срок, нелегални имигранти и други.

Четвърта група, наречена “Натурализирани американски граждани” се състои от бивши имигранти, получили американско гражданство.

Настоящата разработка е един опит да бъде изяснена мотивацията на имигранта за достигне на определени цели в САЩ.

Съгласно теорията за мотивацията, създадена от Абрахам Маслоу през 1943 година, всяко човешко същество се мотивира на пет нива, като илюстративно те могат да бъдат подредени йерархично във формата на пирамида.

Първото, най-ниско ниво на мотивация е физиологичното ниво, което означава, че за да съществува, човек трябва да консумира, да функционира физиологически и да има нормална околна среда около себе си.

Второто мотивационно ниво се нарича сигурност, което означава, че за да съществува човек надеждно в една среда, той трябва да бъде легитимен в страната в която живее, да притежава място за подслон, да не бъде застрашен от унищожение и т. н.

Третото мотивационно ниво е социалното ниво, което означава, че личността трябва да има нормална контактна битова среда около себе си, работа, социална и здравна осигуровка, право на емоционално съществуване и др.

Четвъртото мотивационно ниво е наречено оценка (или самоуважение), което означава, че човек се нуждае от призвание и уважение.

Петото мотивационно ниво е самоактуализиране, което означава, че индивидът може да подобрява своите умения и да се самоусъвършенствува.

Главната теза в теорията за мотивацията е, че всяко по-горно ниво в мотивационната пирамида може да съществува, ако предварително е изградено по-долното мотивационно ниво.

Изследователската работа по темата изисква ангажиране на значителни ресурси, което е обект на други разработки. В настоящата публикация е възприет един оригинален метод за анализ на проблема, а именно разглеждането му от две позиции, наречени условно “Ник” (анализ първи) и “Ан” (анализ втори).

“Ник” осъществява преглед на теоретичните постановки и законовите разпоредби, систематизира ги и след това анализира и обобщава материала. “Ан” наблюдава различни случаи от живота на имигрантите в САЩ, анализира ги и на тази база достига до определени изводи.

Анализът на “Ник”.

Първата мотивация на имигранта е да осигури и изгради физиологичното си съществуване в САЩ. Първото мотивационно ниво се преминава обикновено от всички имигранти, достигнали САЩ и затова не е обект на разглеждане.

Второто мотивационно ниво на имигранта е в пряка връзка с гражданския му статут в Съединените щати и е свързано с държавните законови разпоредби. За част от имигрантите това е най-значимото и същевременно най-проблемното ниво. Това ниво е особенно важно за имигрантите с незаконен или нарушен статут в САЩ.

За да гарантират своята сигурност на прибиваване в САЩ имигрантите се стремят да получат “зелена карта” и след притежаването й повечето от тях кандидатствуват за американско гражданство. В тази връзка е логично да се приеме, че главна мотивационна цел на българския имигрант е да получи зелена карта, като всеки индивид избира своя възможен път за реализация. Ако зелената карта се приеме като първа значима степен на сигурност, то американското гражданство може да се приеме като втора значима степен на сигурност в САЩ.

Съществува зависимост между статута на имигранта и времето за постигане на определени цели, част от които са посочени в таблица 1.

Таблица 1

Възможности за постигане на определени цели от имигрантите

Цел и време Време за постигане на целта, години	Легитимен статут							Незаконен или нарушен статут
	Безсрочни визи			Срочни визи
	Брак	Зеле- на карта	Търгов- ска виза	Бизнес, лечел лечение, туризъм	Рели- гия	Меди- цинска сестра	Сту- дент
		DV	E-1	В-1, 2	R	H-1A	F-1
				0.1-0.5 г.	3 г.	5 г.	5 г.
Компютър	1	1	1		1	1	4	2
Кола	1	1	1		1	1	5	1
Жилище	5	5	1			10	10	10
Кариера	8	8	5			5	8	10
Зелена карта	0	0	3			10	10	15
Натура- лизация	3+1	5+1	8+1			15+1	15+1	20+1

Посочените в таблицата данни имат само илюстративна стойност и показват мотивационни тенденции, основани на житейска логика. Данните нямат правна стойност и не са статистически материал.

От таблицата се забелязва, че най-бърза възможност за легитимност в САЩ е сключване на брак с американски гражданин. Изчаквателният период за получаване на статут за американски гражданин е 3 години. Бракът през всички времена е бил параметричен, като емоционалния параметър е бил водещ. Днес планираният параметричен брак е във възможностите на интелегентните млади българи. При имигранти с добро възпитание и образователен ценз бракът с американски гражданин е много вероятностен.

Втората относително краткосрочна възможност за просперитет е печаливш случай от лотарията наречена “зелена карта”. Пет години след притежаването на зелена карта индивидът може да се кандидатствува за статут на американски гражданин. Процедурите по натурализация са от 6 месеца до 1 година или повече.

Третата по-дългосрочна възможност за зелена карта е чрез образование и корпоративна реализация. Обикновено периода за получаването на зелена карта по този метод е от 7 до 10 години.

Четвъртата най-дългосрочна възможност е изчакване на благоприятни закони, които подпомагат получаването на зелена карта. Обикновено този период е с продължителност от 15 и повече години. От таблицата се вижда, че на нелегитимните имигранти са необходими около една четвърт от живота им или половината от работоспособната им възраст за да достигнат нивото американски гражданин. За да се съкрати това време имигрантите се стремят да преминат в група, която позволява ускорени процедури. Този стремеж създава косвено една по-силна мотивираност в индивида, оживява неговите нереализирани възможности, които косвено предизвикват по-бързи и смели решения. Логично е да се приеме, че поради тези причини лицата от нелегитимната група имигранти по-принцип са по-мотивирани в своите действия от легитимните имигранти.

Третото мотивационно ниво е за имигранти с безсрочни визи и за малък процент имигранти с незаконен или нарушен статут. Обикновено имигрантите със срочни визи, решили да останат в САЩ, преминават към имигранти с безсрочни визи или към имигранти с незаконен или нарушен статут и поради тази причина те няма да бъдат разглеждани диференцирано.

Много голяма част от имигрантите с безсрочни визи имат стремеж да станат американски граждани и отрано започват да изграждат своето трето мотивационно ниво

Обикновено имигрантите след петата година от пребиваването си в САЩ са закупили вече своето жилище на изплащане, изградили са своите социални и медицински застраховки, създали са собствени фондове, притежават своя приятелска среда. За голяма част от имигрантите третото мотивационно ниво е най-горното ниво, което те целят да достигнат.

Една малка част от имигрантите са по-значимо мотивирани и продължават към четвърто мотивационно ниво. Най-често това са преуспяли в бизнеса или в своята професия българи, които имат добри доходи. Това са силно мотивирани личности, разчитат главно на своя ген и организираност, както и на възможността да виждат живота в переспектива. Ние познаваме някои представители от тях живеещи в Илиноис и ще си позволим да цитираме доктор Виолета Симов, Шевкет Чападжиев, Фил Филипов и др. Характерно за четвъртото ниво на мотивираност е, че лицата започват да правят оценка на своя изминал път и разработват аналитични, фактологични или мемоарни материали.

От пето мотивационно ниво са известни малко българи. Това са личности със световноизвестни постижения като първооткривателят на компютъра Джон Атанасов, създателят на реактивните двигатели на лунният модул “Орел” от програмата “Аполо” Джон Ночев и други българи, чакащи признание от нацията. Селекционирането и популяризирането на личности от пето ниво ще помогне нацията ни да подреди своите ценности, които сега са много потребни като инструмент за лобиране, за да се ускори приобщаването ни към популярните държави в света.

Изводи

Обобщено може да се приеме, че са популярни следните вероятностни мотивационни резултата на българина след имиграцията му в САЩ: Закупуване на компютър-1 година, собствен автомобил-1 година, ново жилище (на изплащане от 10 до 30 години)–5 години, постигане на професионална изява-след 8 години, получаване на зелена карта-от 0 до 15 години, получаване на американско гражданство-от 3 до 20 и повече години.

Решаването на икономическите проблеми чрез повишаване на образователен ценз се очертава като много силен имигрантски инструментариум. Постигането на мастерска образователна степен, а така също и доктор на науките е една голяма вероятност за успех към тъмносиния американски паспорт. Този път е предпочитан от млади интелегентни и амбициозни хора.

Икономическите проблеми на българина постепенно коригират някой семейни традиции. Брак с американски гражданин се оказва едно възможно решение за съвременен просперитет. Този метод се използува от някой имигранти на средна и напреднала възраст.

Изложеното по-горе показва, че мотивиращите действия на имигрантите за постигане на желани цели могат да бъдат принципно планирани и изпълнени чрез съвременни решения. Степента на мотивация на индивида е заложена в неговия ген, а икономическите условия се явяват повод за проявление и реализация. Бъдещето безспорно принадлежи на хармонично мотивираните интелегентни личности.

Послеслов. Ние допускаме, че настоящият материал е един от първите опити за анализ на българските имигранти през петия период на нашата имиграция в САЩ. В публикацията е използуван описателно-аналитичния метод, чийто основна цел е систематизиране и обобщаване на динамичните фактори, обуславящи поведението и мотивираността на имигранта. Поради тези причини е неуместно евентуалното й използуване като нехуманитарен инструментариум.

18 май 2002